Baron Do Poetry :: ИСКАХ, НО НЕ Я УСМИХНАХ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.03.2022 14:23 - ИСКАХ, НО НЕ Я УСМИХНАХ

Автор: barondo Категория: Поезия

Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 24.03.2022 14:39

- Походката дали, дали очите
- Със спазмен въздух, тежко пълниха ми се гърдите,
- За дето виждах аз през всичко,
- Едно едничко и едно едничко.

- Един и същ е в нея чара,
- Един и същ е и когато се отключи звяра,
- Виждаш, няма страшно, та то е от семейството бозайници,
- Не виждал си такива нежни крайници,
- Но извадили, житейски ножа,
- Спасявай, колкото успееш, твойта кожа...

- Козина ли? -Мека, вакла,
- Види ли, дете заплаква,
- Защо ме караш да описвам, ти, гърба, корема,
- Като, не мога, аз, сега да се съвзема, взема...

- Не можеш ти, пребори себе си,
- Не можеш, ти мъж си, а пред нея бебе си.
- Не може, пак ти казвам, да се бориш с вътрешната й стихия,
- Не може, пак ти казвам, щом прегърне те, не дай си боже, те погледне с очите, тия....

- Така де, продължавам с ушите малки,
- Някак сладки, меки, от род научно популярни,
- А върховете им са, малки, черни, с форми съвършено верни....

- Добре де, Заек се заканя, вдига врява,
- ЗаливА, зАлива те, калява.
- Запъне ли, дори на здрасти не поддава,
- Уж заек е, а не прощава!

- О боже, то показа, че е обича,
че прощава нежно, вероятно моя милост срича,
- Тогава, аз ли, аз усетих сякаш вкус с очите,
- Тогава, аз ли, аз Разбрах, Разбрах, че смисъл имат дните...

Ах, Зайче....

автор: Baron Do Poetry & Индрише

Нагоре