Постинг
24.03.2022 15:49 -
С ДУМИ ТЕ РИСУВАМ
Най-изящните картини, те портретни са,
вдъхновени творци, от своите модели.
Аз чудя се, дали описващо влюбени са,
кога погледнат я, и те така душите спрели.
Разкош, застанала пред мен е,
захванала ръце ми, писалката, сама се води.
Аз рисувам, не с четка, а с думи,
сигурен съм, велика сила има помежду ни.
Небето ясно е, бриз слънцето със страх, лъчи подава,
Очите, някак сини, не зелени, пъстри са, това слънце заслепява,
Носленце, вдетеняващ цвят, в палитрата намира,
с четка, това изящество не се рисува и копира.
Представете си, облак пеперуди,
Дневници, Цветни, Белянки и Вечерници.
Представете си, нейни устни, скули,
извивки, топли, благи, съвършеници,
Ураган вълни, в едно преливащи косите са,
преметнати, през библейски крехко рамо.
Застанали прилежно, те в покой са,
какво изящество, искам я, за мене само!
За момент, дъха се затаява, онемявам,
дали рисунката да спра и силно да я гушна.
За момент, художник с думи ставам,
как стои, за първи път е толкова послушна.
Какво ли мислил си е Сина Божий,
есенният вятър, страх го е да носи, изсъхнали листата,
когато удивително, изящно, възхитително, божествено,
тялото преливал е с краката.
Възвишени, те виж ги, докосват небесата,
облаци разплачат се, плодородна е земята.
Походката, лек е за очите, толкова спокойна, крехка,
вървейки по изящни, царски зали, персийски постелена пътека.
Такива мънички крачета,
възможно ли е с тях да ходи?
Не знам каква картина нарисувал съм,
но Любовта ме води!
автор: Baron Do Poetry & Индрише
вдъхновени творци, от своите модели.
Аз чудя се, дали описващо влюбени са,
кога погледнат я, и те така душите спрели.
Разкош, застанала пред мен е,
захванала ръце ми, писалката, сама се води.
Аз рисувам, не с четка, а с думи,
сигурен съм, велика сила има помежду ни.
Небето ясно е, бриз слънцето със страх, лъчи подава,
Очите, някак сини, не зелени, пъстри са, това слънце заслепява,
Носленце, вдетеняващ цвят, в палитрата намира,
с четка, това изящество не се рисува и копира.
Представете си, облак пеперуди,
Дневници, Цветни, Белянки и Вечерници.
Представете си, нейни устни, скули,
извивки, топли, благи, съвършеници,
Ураган вълни, в едно преливащи косите са,
преметнати, през библейски крехко рамо.
Застанали прилежно, те в покой са,
какво изящество, искам я, за мене само!
За момент, дъха се затаява, онемявам,
дали рисунката да спра и силно да я гушна.
За момент, художник с думи ставам,
как стои, за първи път е толкова послушна.
Какво ли мислил си е Сина Божий,
есенният вятър, страх го е да носи, изсъхнали листата,
когато удивително, изящно, възхитително, божествено,
тялото преливал е с краката.
Възвишени, те виж ги, докосват небесата,
облаци разплачат се, плодородна е земята.
Походката, лек е за очите, толкова спокойна, крехка,
вървейки по изящни, царски зали, персийски постелена пътека.
Такива мънички крачета,
възможно ли е с тях да ходи?
Не знам каква картина нарисувал съм,
но Любовта ме води!
автор: Baron Do Poetry & Индрише
Тагове:
Няма коментари
