Постинг
24.03.2022 15:01 -
ВСИЧКО СЕ ОБЪРКА
Автор: barondo
Категория: Поезия
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2022 15:04
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.03.2022 15:04
Събуди се до непозната,
- Дано, не съм поискал и ръката.
- Здравей, Решар се казвам, аз,
- А, аз Шаная,
- ти лош човек Решар си,
- невинността отне ми, а сега нехая.
- Извинявай, дали удобноще е, просто да ти викам Ная?
- Не исках твоя девственост да взема, съпричастен, аз ридая!
- Коварно-спиртен алкохол подведе ме, но живота продължава.
- Дявола, чрез мен поквари те, а моя милост тежко съжалява.
- Ти Шаная, стига плака, стига стена.
- Отново ще повторим, но веч не болката, а с тръпки истинските в корема.
- Ний (изрече Ная), добре, че с теб отново мислиш да повторим.
- Но силен детероден спазъм, не дявола, а ти плод в мен заплоди!
- Баща ми, да, баща ми Решаре, се обади,
- Ножа той на теб или в коляно свит, ти халка ще трябва да извадиш.
- Но Шаная, тъй де Ная, то дори любов не беше,
- болките в невинна кръв кървеше.
- Как бащин нож, как пръстен, аз ще вадя,
- как сватба, как плод, защо на мен, все таз съдба е тая,
- Добре (Решар отсече), сега, аз моя отговорност ще поема,
- Но мен винаги ще глезиш, отказ от любов не ще приема.
- Не бой се, (каза, малка, сладка Ная),
- С любов ти мен, не можеш да уплашиш, зная!
- Това Решаре, аз като обещание приемам го.
- През сълзи, пот ще бършеш, изпитанието, вземам го.
- Ела сега, ела ти, усмихнат, малък, смел, Решарчо!
- Ела бе ти, уверен, тигърчо, омарчо.
- Сега, загдето, тъй заплашващо заканяш се,
- за мъжките си задължения, не после, а сега, залавяй се!
автор: Baron Do Poetry & Индрише
- Дано, не съм поискал и ръката.
- Здравей, Решар се казвам, аз,
- А, аз Шаная,
- ти лош човек Решар си,
- невинността отне ми, а сега нехая.
- Извинявай, дали удобноще е, просто да ти викам Ная?
- Не исках твоя девственост да взема, съпричастен, аз ридая!
- Коварно-спиртен алкохол подведе ме, но живота продължава.
- Дявола, чрез мен поквари те, а моя милост тежко съжалява.
- Ти Шаная, стига плака, стига стена.
- Отново ще повторим, но веч не болката, а с тръпки истинските в корема.
- Ний (изрече Ная), добре, че с теб отново мислиш да повторим.
- Но силен детероден спазъм, не дявола, а ти плод в мен заплоди!
- Баща ми, да, баща ми Решаре, се обади,
- Ножа той на теб или в коляно свит, ти халка ще трябва да извадиш.
- Но Шаная, тъй де Ная, то дори любов не беше,
- болките в невинна кръв кървеше.
- Как бащин нож, как пръстен, аз ще вадя,
- как сватба, как плод, защо на мен, все таз съдба е тая,
- Добре (Решар отсече), сега, аз моя отговорност ще поема,
- Но мен винаги ще глезиш, отказ от любов не ще приема.
- Не бой се, (каза, малка, сладка Ная),
- С любов ти мен, не можеш да уплашиш, зная!
- Това Решаре, аз като обещание приемам го.
- През сълзи, пот ще бършеш, изпитанието, вземам го.
- Ела сега, ела ти, усмихнат, малък, смел, Решарчо!
- Ела бе ти, уверен, тигърчо, омарчо.
- Сега, загдето, тъй заплашващо заканяш се,
- за мъжките си задължения, не после, а сега, залавяй се!
автор: Baron Do Poetry & Индрише
Тагове:
Няма коментари