Сина майчин, там е на полето,
свистят куршуми, мрачно е небето.
Смърт навсякъде и пагубна разруха,
патриотизъм ли, уста е суха.

Върви напред, той днес войник е,
за всеки враг, палач открит е.
Силна злоба, за мъст копнее,
той е от добрите, лошият не ще живее.

Бомбен гръм, лица в сажди,
воюва той за чужди жажди.
Умора, страх, плача е невъзможен.
Смел, отдаден, с дух безбожен.

Картечен залп и взрив, земя разпръсна,
пред него враг, изскочи, блъсна.
Сграбчени, сборичкани, част са от пехота,
всички звуци спряха, борба е за живота.

Нанасят си ритници, удари с лакти,
прилагат всички смъртоносни хватки.
Сили сетни, сграбчили ножове в ръцете,
Ранени смъртно, на майки синовете.

Умирайки поглеждат се, с мисъл осъзната,
Братко, ний сме, жертви на войната.
Отчаяни, издъхващо всеки е глава наведен,
седнали, геройски чакат, своят дъх последен.


автор: Baron Do Poetry & Индрише