Постинг
24.03.2022 14:10 -
САМО ТЯ
Автор: barondo
Категория: Поезия
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2022 14:38
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.03.2022 14:38
Цял живот се уча да общувам,
Цял живот сред себе си да плувам,
Най-трудно ми е да намеря точно себе си,
Живота ми минаваше, а сам угасваше копнежа си,
Коса - косище, но студ издава,
В мен огнище, безизразно писалка дава,
Велика сила, даде ми възможност,
Да изправя се пред нейната, човешка, но пък сладка сложност.
Да покажа, аз общителност, да покажа обаятелност,
Но тя, ах тя, демонстрира, че за мен, това не трябва да че чувства като даденост.
Всъщност губене за време няма,
Стиха ще съкратя и ще отрежа, ще разкажа - кажа,
Що, за нея съм направил - правил,
Което никога преди, никога дори, не съм се, аз замислил - мислил.
Никога не съм усещал - сещал.
Никога, Не, Никога, не съм усещал, те тез, съвършенствата, в първа среща,
Никога, Не,Никога, не съм поднасял, на сутринта закуска в леглото още спяща,
Никога, Не, Никога, не съм желал, аз още в началото да запозная с тайните,
Никога, Не, Никога, не съм преливал, аз от желания за прегръдки, нейните.
Никога не съм отделял време за друга да товоря и пиша стихове,
Когато муза ми е тя, думите в преливат се и лесно е това, воден до вербални върхове.
Никога, Не, Никога, не съм усещал истинска, като сега достатъчност,
Мога да прекарвам цялото си време с нея, със спретнатост и безпорядъчност.
Продължавам да твърдя, че:
- Не можеш ти пребори себе си, но с ум я пия,
- - Луда-лудост е таз вътрешна стихия,
- И тъкмо да се скараш, а разтапяш се, щом прегърне те,
- не дай си боже, те погледне със очите, тия....
-Никога, Не, Никога, не съм имал нужда за друга да направя в мен промяна,
-Никога, Не, Никога, не съм, насреща искал, аз замяна,
-Всъщност има нещо, аз което искам,
Най-нежното, най-милото, най-съвършено и сладкото,
Най-свиващото в мен корема, най-итински и силно да я взема!
ДА, И ПАК, САМО НЕЯ ИСКАМ!
автор: Baron Do Poetry & Индрише
Цял живот сред себе си да плувам,
Най-трудно ми е да намеря точно себе си,
Живота ми минаваше, а сам угасваше копнежа си,
Коса - косище, но студ издава,
В мен огнище, безизразно писалка дава,
Велика сила, даде ми възможност,
Да изправя се пред нейната, човешка, но пък сладка сложност.
Да покажа, аз общителност, да покажа обаятелност,
Но тя, ах тя, демонстрира, че за мен, това не трябва да че чувства като даденост.
Всъщност губене за време няма,
Стиха ще съкратя и ще отрежа, ще разкажа - кажа,
Що, за нея съм направил - правил,
Което никога преди, никога дори, не съм се, аз замислил - мислил.
Никога не съм усещал - сещал.
Никога, Не, Никога, не съм усещал, те тез, съвършенствата, в първа среща,
Никога, Не,Никога, не съм поднасял, на сутринта закуска в леглото още спяща,
Никога, Не, Никога, не съм желал, аз още в началото да запозная с тайните,
Никога, Не, Никога, не съм преливал, аз от желания за прегръдки, нейните.
Никога не съм отделял време за друга да товоря и пиша стихове,
Когато муза ми е тя, думите в преливат се и лесно е това, воден до вербални върхове.
Никога, Не, Никога, не съм усещал истинска, като сега достатъчност,
Мога да прекарвам цялото си време с нея, със спретнатост и безпорядъчност.
Продължавам да твърдя, че:
- Не можеш ти пребори себе си, но с ум я пия,
- - Луда-лудост е таз вътрешна стихия,
- И тъкмо да се скараш, а разтапяш се, щом прегърне те,
- не дай си боже, те погледне със очите, тия....
-Никога, Не, Никога, не съм имал нужда за друга да направя в мен промяна,
-Никога, Не, Никога, не съм, насреща искал, аз замяна,
-Всъщност има нещо, аз което искам,
Най-нежното, най-милото, най-съвършено и сладкото,
Най-свиващото в мен корема, най-итински и силно да я взема!
ДА, И ПАК, САМО НЕЯ ИСКАМ!
автор: Baron Do Poetry & Индрише
Няма коментари
